четвъртък, 25 август 2011 г.

Нова студия

Предстои публикуване на студията "Класификация на диалектите от поречието на р. Места (Nestos). Типологични, лингвогеографски, социолингвистични и интердисциплинарни аспекти на общославянски и общобалкански фон". Това се налага поради ред причини - като се почне от липсата на критерии, по които се обединяват дадени говори в една група до пренебрегване на редица факти и необективно представяне на диалектната картина. От друга страна, не са очертани диалектните граници и преходи межди съседните групи от говори, в случая между диалектите от поречието на р. Места (Нестос), от поречието на р. Струма и тези в Доспатско и Пещерско. От трета страна, липсва вътрешно диалектно членение, както и редица социални, културни и други фактори, които допринасят за динамиката в развитието на диалектите.

Проект по НФ "Научни изследвания"

Разработката на моя проект "Култура и произход на българските славяни", който беше финансиран от НФ "Научни изследвания" и разглежда българските славяни в контекста на всички останали славяни и техните съседи в интердисциплинарна светлина, е в етап на приключване. Остават да се обработят още 2-3 източника и съвсем малка редакция, след което ще се постарая изследването да бъде публикувано. Анализът на изворите и материалите показва, че тези славяни представляват смес от няколко славянски племена, които са се откъснали по време на своето придвижване от изток на запад и впоследствие на юг. В различни периоди са имали интензивни контакти със съседните персийски, тракийски, илирийски, балтийски и вероятно индо-арийски племена. Най-сигурната първоначална локализация се явяват северните подножия на Кавказ, като има топонимни податки за тяхно присъствие в Кападокия. Основното ядро на тези славяни по лингвистични факти са от племена, чиито наследник е полско-лехитската група. По периферията се разполагат славяни от т.нар. чешко-словашко-моравска група и предците на днешните украинци, т.е. българският език се разполага в западнославянската половина в контактна зона с източнославянски, докато сръбски и хърватски са в източнославянската група в контактна зона със западнославянски.

Проектът във втората част

Във втората част от осъществяването на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на "съседна" България", който се финансира от НФ "Научни изследвания" към МОМН и се изпълнява от консорциум основно от СУ и Етнографския институт към БАН, ще настоявам да се изпълнят следните неща:
1. Изработване на електронния продукт;
2. Изграждане на електронна страница с връзка към страниците на СУ и на Етнографския институт;
3. Осигуряване на финансиране на командировки в Гърция, Турция, Косово, Сърбия, Румъния
4. Заплащане на хонорар само след предаден материал, изключение се прави за ръководителя и координатора на проекта, които го администрират и успоредно с това работят по него.
5. Реализация на филмите по националните телевизии.
6. Конференция в края на периода на разработването, на която ще бъде представен целият проект и ще бъдат представени доклади на участниците в проекта, които по-късно ще бъдат отпечатани в сборник. Успоредно с това ще бъде представена фотоизложба.
7. Издаване на сборник със студии на участници в проекта.

Електронна библиотека?!

В момента притежавам в електронен вид немалко публикувани изследвания в областта на философията, лингвистиката (семантика, прагматика, социолингвистика, психолингвистика), математическа лингвистика, етнография и др. и бих желал да я споделя с възможно повече хора като по този начин допринеса за появата на повече качествени проучвания. Търся опция, по която това да стане, тъй като нещата са доста деликатни! Надявам се, че един ден да успея това да направя без усложнения!
От друга страна, притежавам богат материал от названия на местности за цяла Западна България, както и за някои области от източната половина на страната. Този материал допълнително се попълва от данни за топоними от Сърбия, Косово, Албания, Гърция, Турция, Македония. Тук се включва и антропонимен материал от различни селища от България, Гърция и Албания. Тази база данни също би могла да бъде публикувана, но за нея също търся подходящ начин да бъде достъпна.

Предстоящи изследвания

Преди време бях започнал да разработвам две теми: "Изчезнали и редки географски апелативи (термини) в българската топонимия" и "Народна медицинска терминология и практика в славянските езици". По първата съм събрал богат топографски материал, който е структуриран по отделните раздели, но предстои още работа по неговата обработка и извличане на термините. По втората тема, която включва и флора и фауна, различни предмети и т.н., съм събрал материали по стари писмени източници от края на 19 в. до ден днешен, както и диалектен материал от българските говори. Разработвам и проект, който има заглавие "Conception for Fuzzy Set Semantic Dictionary (FSSD)" и се спира върху теоретичната страна на подреждането, свързването и прагматиката на речниковия фонд във връзка с няколко науки (хуманитарни и точни).

вторник, 23 август 2011 г.

Ново изследване

Новата ми книга "Мултикултурни и етнолингвистични аспекти на именната система на Средното Пострумие", която включва названията на местности и имената на хората от Петричкия, Санданския и Благоевградския край (както и пограничните области в съседните землища в Гоцеделчевско, Банско, Разложко, Струмица, Берово, Пехчево в Р Македония, в гръцка територия до 90 км на юг от българо-гръцката граница), е вече в предпечатна подготовка. На първо време ще бъде отпечатан речникът с названията на местностите (топонимия), а след това като отделна книга ще бъде публикуван том 2. Анализ, в който ще бъдат включени имената на хората (антропонимия) в историята на всяко селище. В речника ще има една встъпителна част. В момента работя върху допълнението (суплемента) на речника. Изследването се спира не само върху теренната конкретика, но и върху теоретични моменти върху топонимо- и антропонимообразуването на имената. Успоредно с това са дадени възможно най-много славянски и балкански паралели.

петък, 15 юли 2011 г.

Сандански или Свети Врач?

С оглед на изнесени в публичното пространство факти (http://www.omda.bg/bulg/news/makedonia/Todor_Aleksandrov.htm , istinata.eu/site/uploads/istinata1.pdf , http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/blog-post_15.html , http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=169399D75720AA429F9FB07B7CF5AB19 , http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=C814B012155D754EAF33B0C15FD01420) относно Яне Сандански, които са били скрити по времето на социализма, мисля, че е крайно време да се направи всеобхватен анализ за неговата дейност и роля и оттук да се тръгне към евентуален референдум за връщане на старото хубаво и българско име на сегашния град Сандански - Свети Врач, което датира още от 1330 г.
Жителите на прекрасния наш град трябва да знаят дали той заслужава да носи името на човек, за когото излизат нелицеприятни факти. Събрал съм спомени от хора, които вече не са живи, но разказали ми за терора и убийствата от страна на Яне Сандански, който вършел над местното население и които бих искал да посоча: 1) избиване на мъжкото мюсюлманско население в селата на запад от р. Струма, като ергените християни избирали за свои съпруги жените мюсюлманки, факт, който се знае от българите мюсюлмани от поречието на Места, но предаван като легенда за Гоце Делчев и Яне Сандански. Интересен е фактът, че по-старите жители от Кресна, които живеят на изток от р. Струма, наричаха доскоро населението на квартал Моравска "турци", по-рядко "помаци", а от друга страна, знаят се някои родове в Кресна, чиито прабаби са мюсюлманки; 2) убийство на 8 души в плевня в с. Влахи, Кресненско.