понеделник, 12 януари 2009 г.

Успехът - има ли почва у нас?

Успехът е комбинация от Вяра, Воля, Трудолюбие, Талант, Съобразителност, Благодарност и Човещина - да съхраниш себе си! Ежедневието и неговите изкушения са най-голямото изпитание за успеха. Истинско изкуство е да се радваме се на малките успехи, за да имаме големия успех. Ако ние сърбаме с малката лъжица, ще имаме повече ядене за по-дълго време. Ако почваме с голямата, рискуваме да останем без прехрана в скоро време. Ако издребняваме по отношение на вас и околните, пътят към успеха ще изтънее и ще обрасне с гъсталак, докато изчезне. Пътят към дълготрайния и истинския успех е дълъг, криволичещ и трънлив, но никога да не се оставя съмнението да порази вашата вяра в края на пътя. Има много страдания и много изкушения. Ние избираме какъв път и какъв успех да искаме. Кратък и лесен път е кратък и лъжлив успех, дълъг и труден път е дълъг и истински успех. Ако мислим тук и сега, но нямаме идея и представа за краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия, рискуваме да не развием това, което сме постигнали. Ако знаем какво искаме, как да го поискаме, кога го искаме, ще улесним нашия избор и път. Една от основите на гъвкавостта, която е неизменна част от успеха, е вариативността, т.е. да има винаги най-малко един вариант, за да може да се реагира било в радостна, било в губеща ситуация. Защото животът е такъв. Но коректността е част от гъвкавостта, за да бъде успехът истински и споделен. Защото нещата са истински само когато са споделени. Показваме своето лице дори и да сгрешим. По-добре сгрешил, отколкото бледо копие на псевдооригинал. Изказът изисква да е ясен, точен, кратък, конкретен и смислен. Не всички хора са черни. Колкото по-малко поглеждаме към паницата на другия, толкова по-добре за нас и околните. Защото ние изграждаме собственото си лице с това, което притежаваме, а не другият вас. Всичко могат да ни вземат, но не и това, което имаме в главата си и в душата си. Предизвикателствата са тези, които ни каляват като личности, като професионалисти. Когато ни поискат мнението, да не бъдем ментори, нито хора, които налагат мнението си. Един човек не може да успее, ако не не прави и не оценява компромиса. Защото животът е низ от компромиси. Може да загубим нещо и да ни боли, но ние продължаваме в това, в което ВЯРВАМЕ. ВСИЧКО, КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ СИЛНИ. ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ, ГО ПРИЕМАМЕ КАТО ФАКТ.

понеделник, 5 януари 2009 г.

ПРИЗИВ!!!!

Синдикатите откриха сметка в банка „Пиреос” за набиране на средства за подпомагане на семейството на пострадалата. Тя е: 5012-019021-277 за Decheva Elena Todor и Κonstantina Kuneva.

петък, 2 януари 2009 г.

"Трудното" име на моя град

Кресна 1) име на с. Стара Кресна, Сн до 1978 г. Стар запис: Крясна, Кресна 1891 (Кънчов 2 489; Кънчов 1 147); 2) гр., С 23 Сн от 1978 г., присъединени Гара Пирин и мах. Крива ливада; 3) връх в Малешевска планина - Бих искал да се спра върху популярната и мултиплицирана версия в научните ни среди, която стои във връзка с корена или думата крес ‘огън, жега’ и чийто пръв интерпретатор е Ив. Дуриданов – “Кресна 1) име на с. Стара Кресна, Сд до 1978 г. Стар запис: Крясна, Кресна 1891 (Кънчов 2 489; Кънчов 1 147); 2) гр., С 23 Сд от 1978 г., присъединени Гара Пирин и мах. Крива ливада. – прил. от *крес ‘огън, жега’, стб. крясъ, срв. срхр. крес ‘пек, жега; увеселителен огън’, МИ Кресно в Чипровци, Кресна в Кюст. и Брезн., СелИ Kresnica, Kresnice (Дуриданов 1971: 167; БЕР 3 1; Чолева-Димитрова 2002: 135). Позовавайки се на паралели, които са в Сърбия, Кюстендилско, Брезнишко и Чипровско, както и МИ Кресището (от кресище ‘място с крес’) при с. Боголин, Невркопско (още Κρέσνα – Цонев 1910: 516), не става дали е еднакво горещо в посочените места. Най-вероятно е, че на север е по-студено, отколкото в областта между Рупелския и Кресненския пролом, където климатът е преходно-средиземноморски. От друга страна, селото Кресна, което дава името си на с. Гара Пирин, е разположено в планинска част на Северен Пирин, който е най-висок и където се намира втория по големина у нас връх Вихрен. Така че очакваме не голяма жега, каквато има в разположената в ниската част на областта Кресна (Гара Пирин), а сравнително по-хладен микроклимат, който е еднакъв с този на съседното с. Ощава. И двете села отстоят само на няколко км от върховете на Северен Пирин. За сравнение ще посоча, че се усеща разлика в температурите през лятото между гр. Кресна и отстоящото само на 4 км с. Горна Брезница, което също е разположено в ниска котловина на Малешевска планина. Така че тази хипотеза е неиздържана във климатично и лингвогеографско, а навярно и в структурно-семантично отношение (обикновено в топонимията имаме местни имена, образувани от готови апелативи или антропоними с корен жег-, жеж-, жиж-: жижница, Жегов, Жежов).
Всички топоними, които имат корен крес-, са разположени в близост или са в скалисти места. Селото Кресна е съставено от множество махали (около 20 на брой), като голяма част от тях са разположени в м. Ридо, която е на север от днешното село. Повечето махали, са разположени до и всред самите скали на Кресненското дефиле. Най-вероятно е, че населението е населявало по-ниските местности покрай Струма Раец и Габровница (за които се знае, че са били населявани, срв. “Габровци (Габровец) с бележка, че е било място на стар град (eski hisar yeri dir) и има възможност истинското име да е Градовци, а писачът да го е записал грешно като Габровци. Трябва да се търси в пределите на селата Ново село и Брезница, край бреговете на Струма. Обработват го (тимара) селата Брезница и Ново село” – ТДИМН, 121), но турските насилия са принудили жителите да потърсят по-сигурни убежища всред скалистите места на Кресненското дефиле, в които е имало изворчета, каквото е в МИ Сазо, по предание голямо езеро в далечното минало. Ето как е описал кресненската земя пътешественикът Виктор Григорович “Средину опасной страны занимаютъ Чинарли-ганъ в дикой, лύсистой долинύ и высоты Крешны... Отъ Чинарли-гана поднявшись на высоты, проύхалъ я деревню Крешна, дальше мимо, скрытаго въ удолiи, села Сирбино (= Сърбиново, дн. Брежани – Р.С.) при рύкύ Сирбинка” или записите Kršni 1915, Кършна (Клихи) 1893 ‘височини, баири’ на север от Ощавска река (Шейтан дере), и на изток от Струма, т.е. на североизток от водовлива на Шейтан дере в Струма (Viqueshel 1868; Džumaja 1915; Кривошиев 1893; Григорович 1978: 125). Известната полска ономастка Е. Ржетелска-Фелешко отбелязва “Krzesanica = ap. ‘skalisty, stromy szczyt’” ‘скалист, стръмен връх’ (Rzetelska-Feleszko 1978: 102). Този паралел ни позволява да реконструираме изчезнал апелатив *крес със значение ‘остър или островърх камък или скала’, срв. кресиво ‘камък, от който се добива огън чрез удряне с друг камък’> кресити ‘добивам огън чрез триене или удряне на два камъка, два кремъка’> крес ‘огън, жега’, стб. крясъ, срв. срхр. крес ‘пек, жега; увеселителен огън’. От думата крес ‘вид камък, кремък’ са образувани полските думи o-kres ‘област, район, покрайнина’, pod-kreś-l-a-ć ‘подчертавам’, първата с първоначално значение ‘място или район, чиито граници са обозначени с камъни’ (срв. потка като знак за възбрана и граница), а глаголът е бил със значение ‘драскам, правя резки, черти с камък’, срв. семантично и структурно бълг. под-чертавам. Селищното име Кресна е елиптично име от прил. *крес-ьн-а ‘скалиста’< Кресна планина (в няколко източника, срв. при В. Кънчов „На север стои Кресна планина като един висок и широк клон от величествения връх Ел-тепе”, както и Mt. Kresna Dagh 1868 у Viqueshel 1868) = Северен Пирин, който е скалист и с високи върхове за разлика от Южен Пирин, който е нисък и не толкова скалист, но изобилен с мелове.

Из "хлъзгавата" топонимия на Санданско

Глùста = Глистàя = Глистàе = Глùстото, равнинно и наклонено място, в местността са открити останки от поселение СИ 1,5 Кп. – член. или елипт. и субстант. прил. от *Глистая нива по глист ‘глинеста почва, глина’ от *glit- / *glist- ap. ‘wilgotny, gładki, śliski i mokry; влажен, мокър, гладък, хлъзгав’ (*Glistъk- / *Glitьsk-) (Rzetelska-Feleszko, Duma 1996: 280, 302), *gli-t-: Glicko. Z róźnymi formantami urabiano wyrazy od tej bazy gli-, glě-, gl- : gli-na, glěnъ, glьjъ = glej ‘warstwa gleby o zabarwieniu popielatym, gliniasta gleba; вид почва с пепеляв цвят, глинеста почва’, glista, gli-sta..A zatem alternatywne -t- // -st- typu gli-sta // gli-na = gid // gizd upowaźnia do rekonstrukcji wyrazu zachowanego tylko w toponimii: *gli-t- ‘rodzaj gliniastej gleby; вид глинеста почва’ (Rospond 1969: 115), Glistьna в староруски документи от 1136 г. (Borek 1968: 359). Топонимите от типа Глистая, Дабая, Золая са елипт. прил., в които чрез наст. -ая се обарзуват прилагателни имена, които се съгласуват по род със съществителни в ж.р., т.е. *Глистая нива, *Дабая река, *Золая река, срв. Чолаята (Камена, Петричко), Девая (Мечкул, Сенокос, Симитлийско), РечИ Krivaja, Suhaja/ Suvaja, Svilaja (Šimunović 2003: 188, 220), РечИ Криваjа в Босна, във Войводина, няколко хидронима в тази форма в Сърбия и Хърватско (Дуриданов 1963: 185), Космаjа (Pavlović 2003: 215), рус. ВИ Ljuteja, Běleja, Sugakleja, Čakikleja, Manžaleja (балто-славянски контакт) (Udolph 1997: 50), Ãëèñò²øà (Радом.)

Топонимията като визия


четвъртък, 1 януари 2009 г.

PhD Gate


Интегрирана база данни на докторантите в България и дискусионен академичен форум е съвместен проект на Център за академични изследвания София, Асоциация на докторантите в България, и Център за обучение на докторанти при БАН. Организациите, иницииращи проекта, възнамеряват да разработват интегрирана база данни за самите докторанти и виртуален дискусионен форум, да осигуряват на младите учени виртуален достъп до специализирана информация, да създадават news groups и гъвкави mailing lists за българските докторанти в България и чужбина.
Инициатори и партньори:- Център за академични изследвания София (ЦАИ - www.cas.bg) е независима организация с нестопанска цел, която подпомага научните изследвания на най-високо равнище и академичното сътрудничество. Центърът осигурява финансова и институционална подкрепа за докторантски и пост-докторантски изследвания и изследователски програми в областта на хуманитаристиката и социалните науки.
- Асоциация на докторантите в България /АДБ/ е доброволна, неправителствена, политически необвързана, академична организация, регистрирана като сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Основните цели, които АДБ си поставя са опазване и защита на икономическите, социалните и професионални интереси на нейните членове; насърчаване на колегиалността и сътрудничеството между членовете на Асоциацията; осигуряване на достъп и обмен на информация между членовете във връзка с научно-изследователската дейност на докторантите и с оглед защитата на техните интереси; насърчаване на изграждането и поддържането на контакти със сродни научни организации в България и в чужбина. (Устав) (Правила и ред за извършване на дейност в обществена полза от АДБ)(Заявление за членство и контакти с АДБ)
- Центърът за обучение при Българската академия на науките (phd.cl.bas.bg) ръководи и организира обучението в образователната и научна степен “доктор” и създава нови образователни програми за докторантите във всичките осем научни направления на БАН.

Щатски стипендии за специализации

Andrew W. MellonEast-Central European Research Fellows

The program of fellowships enables Bulgarian, Czech, Estonian, Hungarian, Latvian, Lithuanian, Polish, Romanian and Slovak scholars in the humanities and allied social sciences to carry out research at institutes of advanced study in other countries. Each cycle will fund short-term residencies for up to three Mellon Research Fellows at each of the seventeen designated institutes in Austria, England, France, Germany, Greece, India, Israel, Italy, Jordan, the Netherlands, Norway, Scotland, Spain, Turkey, and Yemen.
The fellowships are intended to serve younger scholars who have already obtained a Ph.D. or have equivalent experience and who wish to undertake a specific research project at one of the participating institutes. Each institute will issue its own announcement and will handle all matters concerning application and selection. Bulgarian, Czech, Estonian, Hungarian, Latvian, Lithuanian, Polish, Romanian and Slovak scholars who wish to apply should contact the participating institute directly for an application.
This initiative is coordinated by The Council of American Overseas Research Centers and funded by the Andrew W. Mellon Foundation.
http://www.caorc.org/programs/mellon.htm

Конкурс за специализация в Полша


SCHOLARSHIP PROGRAM

SCHOLARSHIPS for PERSONS from ABROAD CONCERNED with RESEARCH at POLISH SCIENTIFIC CENTERSThe MIANOWSKI FUND in co-operation with FUNDATION FOR POLISH SCIENCE offers a scholarship scheme for researchers and scholars from abroad, mainly from Central and East European countries, interested in research at Polish scientific centers. It is indicated that candidates contact the relevant institution prior to application.
Grants may cover periods of time ranging from one to twelve months. The monthly grant is approximately equal to an average monthly salary offered to a person holding a corresponding post in Poland plus the costs of accommodation at a level not exceeding that of an academic hostel. In exceptional cases a part of travel costs may also be covered by the Found.
Applications submitted by persons concerned should be accompanied by documents listed below:
1. Personal questionnaire 2. Curriculum vitae 3. List of publications in the last five years 4. Information about candidate's knowledge of foreign languages 5. Characteristics of intended research project 6. Letter of recommendation from an institution or organization wishing to receive the candidate 7. Letters of recommendation from two persons of renown scientific/academic authority 8. Information about any other sources of financial support during the candidate's stay in Poland.
It is desirable that the documents listed above be written in Polish. They may also be presented in Russian or English.
Scholarships will be granted on terms of competition.
The deadline for delivery of applications is October 30. Decisions as to results are available to those concerned since December 15.
Excerpts from Regulations Regarding Scholarship Grants Offered by the Mianowski Fund
Personal Questionnaire for Persons Intending to Apply for a Scholarship from Mianowski Fund (in English)
Personal Questionnaire for Persons Intending to Apply for a Scholarship from Mianowski Fund (in Russian

Фонд "НИ" и неговите конкурси

Националната политика в областта на научните изследвания в България се координира от Министерство на образованието и науката. Структурното звено, което подпомага координацията на национално и европейско ниво е Дирекция “Научни изследвания”. Като специализирана администрация на Министерството на образованието и науката, която подпомага провеждане на научната политика в България, дирекцията допринася за формулирането на научните приоритети, съдейства за нарастване ефекта на научно-изследователските инициативи на национално, регионално и международно ниво, за развитие на проспериращо общество и икономика, на основата на договорни изследвания с базисна и/или последваща приложна насоченост; организира международното научно сътрудничество; стимулира, финансира и подпомага научните и научно-приложни изследвания на конкурсен принцип и оценява резултатите от тях. Дирекция „Научни изследвания” подпомага административно създадения през 1990 г. Фонд "Научни изследвания". Създаването му е една от първите стъпки, свързани с въвеждането на проектно финансиране в страната.Чрез своето финансиране ФНИ подпомага развитието на българската наука и взаимодействието й с другите социално-икономически сфери, както и с международната научна общност, на основата на демократичните принципи и в съответствие с новите реалности в страната ни.

Конкурсът на Европейския съюз

Какво представлява 7РП? Основни положения

Пълното наименование на 7РП е: Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Тя ще продължи седем години – от 2007 до 2013 г. Програмата притежава общ бюджет в размер, надвишаващ 50 милиарда евро. Това представлява значително увеличение в сравнение с предишната рамкова програма 6РП (увеличението е с 41 % по цени от 2004 г. или с 63% по текущи цени), което е отражение на високия приоритет на научните изследвания в Европа. Действително 7РП е ключов инструмент за задоволяване на потребностите на Европа от създаване на повече работни места и постигане на по-висока конкурентоспособност, както и за поддържане на водеща роля в глобалната „икономика, основана на знанието“.
Парите (в голямата си част) се изразходват за грантове за изследователите в цяла Европа и извън нея, за съфинансиране на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни проекти. Грантове се предоставят въз основа на публикувани съобщения за набиране на предложения за проекти и процес на компетентно рецензиране, в условията на сериозна конкуренция.
За да бъдат надградени над националните програми за научни изследвания, дейностите, финансирани по 7РП трябва да имат „европейска добавена стойност“. Един ключов аспект на европейската добавена стойност е транснационалността на много действия: научноизследователски проекти се разработват от консорциум с участници от различни европейски (и други) страни; стипендиите по 7РП изискват мобилност извън националните граници. Действително, много предизвикателства в областта на научноизследователската дейност (например, изследванията върху ядрения синтез и др.) са толкова комплексни и сложни, че могат да бъдат разглеждани само на европейско равнище.
7РП включва също така и нова дейност, предназначена за „индивидуални екипи“, без задължение за многонационално сътрудничество. В този случай „европейската добавена стойност“ се състои от повишаване на конкуренцията между учените в сферата на фундаменталните научни изследвания, извършвани в „нови и гранични области“ на национално и европейско равнища.
7РП е естествен наследник на предишната програма – 6РП и е плод на многогодишни консултации с научноизследователската общност, както в публичния, така и в частния сектор, с представители на икономическите среди и с водещи политици в Европа. 7РП е както по-обхватна, така и по-изчерпателна от предишните рамкови програми; тя е също по-гъвкава, с по-опростени процедури.
Рамковите програми за научни изследвания имат две основни стратегически цели:
да заздравят научната и технологична основа на европейската промишленост;
да окуражат нейната конкурентоспособност в международен план, като насърчават научните изследвания, които подкрепят политиките на ЕС. ^Нагоре
Как да се ориентираме?
Една седемгодишна програма, която разполага с над 50 милиарда евро и отразява всички аспекти на политиката на ЕС по научни изследвания, естествено е доста сложна. Новият участник може действително да се загуби в изобилието от теми, дейности, схеми на финансиране и др. Но помощта е под ръка!
Във всички държави-членки на ЕС, в страните, асоциирани към 7РП и в някои други страни са изградени мрежи от национални лица за контакти (NCPs), които предоставят конкретни съвети и подпомагат изследователите и организациите, имащи намерение да участват. Свържете се с лицата за контакти във вашата страна (NCP) по телефона, факса или електронната поща на родния ви език и обяснете вашето положение и своите идеи.
Тяхната работа е да ви покажат коя част от 7РП може да представлява интерес за вас и да ви помогнат с кандидатстването. С тяхната подкрепа справянето с необходимата писмена работа ще бъде много по-лесно. Може да намерите подробности за адреса на вашите национални лица за контакти на адрес: cordis.europa.eu/fp7/get-support_en.html
Защо да си сътрудничим?
Политиките на ЕС за развитие на научните изследвания за глобална икономика, основани на познанието, се фокусират все повече върху съвместни научни изследвания както с партньори в изследванията в ЕС, така и с такива извън него. Координирането на национални и европейски научни колективи, изграждане на мрежи за научни изследвания и засилването на мобилността на отделните научни работници е заложено в ядрото на тази политика. Събирането на научноизследователски екипи с участници от различни страни също подпомага да се преодолее разпокъсаното провеждане на научните изследвания в Европа.
За първи път научноизследователска програма на ЕС – 7РП, вече може да подкрепя научноизследователски проекти, изпьлнявани от отделни изследователи/екипи, чрез проекти по програмите на новия Европейски съвет за научни изследвания, ръководени от даден изследовател (investigator-led)

Приказка за стълбата

- Кой си ти? - попита го Дяволът...
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
- Виж голите им кървави меса.
- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко. - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
- Да бъде! Вземи ги!
...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!