петък, 2 януари 2009 г.

Из "хлъзгавата" топонимия на Санданско

Глùста = Глистàя = Глистàе = Глùстото, равнинно и наклонено място, в местността са открити останки от поселение СИ 1,5 Кп. – член. или елипт. и субстант. прил. от *Глистая нива по глист ‘глинеста почва, глина’ от *glit- / *glist- ap. ‘wilgotny, gładki, śliski i mokry; влажен, мокър, гладък, хлъзгав’ (*Glistъk- / *Glitьsk-) (Rzetelska-Feleszko, Duma 1996: 280, 302), *gli-t-: Glicko. Z róźnymi formantami urabiano wyrazy od tej bazy gli-, glě-, gl- : gli-na, glěnъ, glьjъ = glej ‘warstwa gleby o zabarwieniu popielatym, gliniasta gleba; вид почва с пепеляв цвят, глинеста почва’, glista, gli-sta..A zatem alternatywne -t- // -st- typu gli-sta // gli-na = gid // gizd upowaźnia do rekonstrukcji wyrazu zachowanego tylko w toponimii: *gli-t- ‘rodzaj gliniastej gleby; вид глинеста почва’ (Rospond 1969: 115), Glistьna в староруски документи от 1136 г. (Borek 1968: 359). Топонимите от типа Глистая, Дабая, Золая са елипт. прил., в които чрез наст. -ая се обарзуват прилагателни имена, които се съгласуват по род със съществителни в ж.р., т.е. *Глистая нива, *Дабая река, *Золая река, срв. Чолаята (Камена, Петричко), Девая (Мечкул, Сенокос, Симитлийско), РечИ Krivaja, Suhaja/ Suvaja, Svilaja (Šimunović 2003: 188, 220), РечИ Криваjа в Босна, във Войводина, няколко хидронима в тази форма в Сърбия и Хърватско (Дуриданов 1963: 185), Космаjа (Pavlović 2003: 215), рус. ВИ Ljuteja, Běleja, Sugakleja, Čakikleja, Manžaleja (балто-славянски контакт) (Udolph 1997: 50), Ãëèñò²øà (Радом.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар