петък, 2 януари 2009 г.

"Трудното" име на моя град

Кресна 1) име на с. Стара Кресна, Сн до 1978 г. Стар запис: Крясна, Кресна 1891 (Кънчов 2 489; Кънчов 1 147); 2) гр., С 23 Сн от 1978 г., присъединени Гара Пирин и мах. Крива ливада; 3) връх в Малешевска планина - Бих искал да се спра върху популярната и мултиплицирана версия в научните ни среди, която стои във връзка с корена или думата крес ‘огън, жега’ и чийто пръв интерпретатор е Ив. Дуриданов – “Кресна 1) име на с. Стара Кресна, Сд до 1978 г. Стар запис: Крясна, Кресна 1891 (Кънчов 2 489; Кънчов 1 147); 2) гр., С 23 Сд от 1978 г., присъединени Гара Пирин и мах. Крива ливада. – прил. от *крес ‘огън, жега’, стб. крясъ, срв. срхр. крес ‘пек, жега; увеселителен огън’, МИ Кресно в Чипровци, Кресна в Кюст. и Брезн., СелИ Kresnica, Kresnice (Дуриданов 1971: 167; БЕР 3 1; Чолева-Димитрова 2002: 135). Позовавайки се на паралели, които са в Сърбия, Кюстендилско, Брезнишко и Чипровско, както и МИ Кресището (от кресище ‘място с крес’) при с. Боголин, Невркопско (още Κρέσνα – Цонев 1910: 516), не става дали е еднакво горещо в посочените места. Най-вероятно е, че на север е по-студено, отколкото в областта между Рупелския и Кресненския пролом, където климатът е преходно-средиземноморски. От друга страна, селото Кресна, което дава името си на с. Гара Пирин, е разположено в планинска част на Северен Пирин, който е най-висок и където се намира втория по големина у нас връх Вихрен. Така че очакваме не голяма жега, каквато има в разположената в ниската част на областта Кресна (Гара Пирин), а сравнително по-хладен микроклимат, който е еднакъв с този на съседното с. Ощава. И двете села отстоят само на няколко км от върховете на Северен Пирин. За сравнение ще посоча, че се усеща разлика в температурите през лятото между гр. Кресна и отстоящото само на 4 км с. Горна Брезница, което също е разположено в ниска котловина на Малешевска планина. Така че тази хипотеза е неиздържана във климатично и лингвогеографско, а навярно и в структурно-семантично отношение (обикновено в топонимията имаме местни имена, образувани от готови апелативи или антропоними с корен жег-, жеж-, жиж-: жижница, Жегов, Жежов).
Всички топоними, които имат корен крес-, са разположени в близост или са в скалисти места. Селото Кресна е съставено от множество махали (около 20 на брой), като голяма част от тях са разположени в м. Ридо, която е на север от днешното село. Повечето махали, са разположени до и всред самите скали на Кресненското дефиле. Най-вероятно е, че населението е населявало по-ниските местности покрай Струма Раец и Габровница (за които се знае, че са били населявани, срв. “Габровци (Габровец) с бележка, че е било място на стар град (eski hisar yeri dir) и има възможност истинското име да е Градовци, а писачът да го е записал грешно като Габровци. Трябва да се търси в пределите на селата Ново село и Брезница, край бреговете на Струма. Обработват го (тимара) селата Брезница и Ново село” – ТДИМН, 121), но турските насилия са принудили жителите да потърсят по-сигурни убежища всред скалистите места на Кресненското дефиле, в които е имало изворчета, каквото е в МИ Сазо, по предание голямо езеро в далечното минало. Ето как е описал кресненската земя пътешественикът Виктор Григорович “Средину опасной страны занимаютъ Чинарли-ганъ в дикой, лύсистой долинύ и высоты Крешны... Отъ Чинарли-гана поднявшись на высоты, проύхалъ я деревню Крешна, дальше мимо, скрытаго въ удолiи, села Сирбино (= Сърбиново, дн. Брежани – Р.С.) при рύкύ Сирбинка” или записите Kršni 1915, Кършна (Клихи) 1893 ‘височини, баири’ на север от Ощавска река (Шейтан дере), и на изток от Струма, т.е. на североизток от водовлива на Шейтан дере в Струма (Viqueshel 1868; Džumaja 1915; Кривошиев 1893; Григорович 1978: 125). Известната полска ономастка Е. Ржетелска-Фелешко отбелязва “Krzesanica = ap. ‘skalisty, stromy szczyt’” ‘скалист, стръмен връх’ (Rzetelska-Feleszko 1978: 102). Този паралел ни позволява да реконструираме изчезнал апелатив *крес със значение ‘остър или островърх камък или скала’, срв. кресиво ‘камък, от който се добива огън чрез удряне с друг камък’> кресити ‘добивам огън чрез триене или удряне на два камъка, два кремъка’> крес ‘огън, жега’, стб. крясъ, срв. срхр. крес ‘пек, жега; увеселителен огън’. От думата крес ‘вид камък, кремък’ са образувани полските думи o-kres ‘област, район, покрайнина’, pod-kreś-l-a-ć ‘подчертавам’, първата с първоначално значение ‘място или район, чиито граници са обозначени с камъни’ (срв. потка като знак за възбрана и граница), а глаголът е бил със значение ‘драскам, правя резки, черти с камък’, срв. семантично и структурно бълг. под-чертавам. Селищното име Кресна е елиптично име от прил. *крес-ьн-а ‘скалиста’< Кресна планина (в няколко източника, срв. при В. Кънчов „На север стои Кресна планина като един висок и широк клон от величествения връх Ел-тепе”, както и Mt. Kresna Dagh 1868 у Viqueshel 1868) = Северен Пирин, който е скалист и с високи върхове за разлика от Южен Пирин, който е нисък и не толкова скалист, но изобилен с мелове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар