Успехът - има ли почва у нас?

Успехът е комбинация от Вяра, Воля, Трудолюбие, Талант, Съобразителност, Благодарност и Човещина - да съхраниш себе си! Ежедневието и неговите изкушения са най-голямото изпитание за успеха. Истинско изкуство е да се радваме се на малките успехи, за да имаме големия успех. Ако ние сърбаме с малката лъжица, ще имаме повече ядене за по-дълго време. Ако почваме с голямата, рискуваме да останем без прехрана в скоро време. Ако издребняваме по отношение на вас и околните, пътят към успеха ще изтънее и ще обрасне с гъсталак, докато изчезне. Пътят към дълготрайния и истинския успех е дълъг, криволичещ и трънлив, но никога да не се оставя съмнението да порази вашата вяра в края на пътя. Има много страдания и много изкушения. Ние избираме какъв път и какъв успех да искаме. Кратък и лесен път е кратък и лъжлив успех, дълъг и труден път е дълъг и истински успех. Ако мислим тук и сега, но нямаме идея и представа за краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия, рискуваме да не развием това, което сме постигнали. Ако знаем какво искаме, как да го поискаме, кога го искаме, ще улесним нашия избор и път. Една от основите на гъвкавостта, която е неизменна част от успеха, е вариативността, т.е. да има винаги най-малко един вариант, за да може да се реагира било в радостна, било в губеща ситуация. Защото животът е такъв. Но коректността е част от гъвкавостта, за да бъде успехът истински и споделен. Защото нещата са истински само когато са споделени. Показваме своето лице дори и да сгрешим. По-добре сгрешил, отколкото бледо копие на псевдооригинал. Изказът изисква да е ясен, точен, кратък, конкретен и смислен. Не всички хора са черни. Колкото по-малко поглеждаме към паницата на другия, толкова по-добре за нас и околните. Защото ние изграждаме собственото си лице с това, което притежаваме, а не другият вас. Всичко могат да ни вземат, но не и това, което имаме в главата си и в душата си. Предизвикателствата са тези, които ни каляват като личности, като професионалисти. Когато ни поискат мнението, да не бъдем ментори, нито хора, които налагат мнението си. Един човек не може да успее, ако не не прави и не оценява компромиса. Защото животът е низ от компромиси. Може да загубим нещо и да ни боли, но ние продължаваме в това, в което ВЯРВАМЕ. ВСИЧКО, КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ СИЛНИ. ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ, ГО ПРИЕМАМЕ КАТО ФАКТ.

ПРИЗИВ!!!!

Синдикатите откриха сметка в банка „Пиреос” за набиране на средства за подпомагане на семейството на пострадалата. Тя е: 5012-019021-277 за Decheva Elena Todor и Κonstantina Kuneva.

"Трудното" име на моя град

Кресна 1) име на с. Стара Кресна, Сн до 1978 г. Стар запис: Крясна, Кресна 1891 (Кънчов 2 489; Кънчов 1 147); 2) гр., С 23 Сн от 1978 г., присъединени Гара Пирин и мах. Крива ливада; 3) връх в Малешевска планина - Бих искал да се спра върху популярната и мултиплицирана версия в научните ни среди, която стои във връзка с корена или думата крес ‘огън, жега’ и чийто пръв интерпретатор е Ив. Дуриданов – “Кресна 1) име на с. Стара Кресна, Сд до 1978 г. Стар запис: Крясна, Кресна 1891 (Кънчов 2 489; Кънчов 1 147); 2) гр., С 23 Сд от 1978 г., присъединени Гара Пирин и мах. Крива ливада. – прил. от *крес ‘огън, жега’, стб. крясъ, срв. срхр. крес ‘пек, жега; увеселителен огън’, МИ Кресно в Чипровци, Кресна в Кюст. и Брезн., СелИ Kresnica, Kresnice (Дуриданов 1971: 167; БЕР 3 1; Чолева-Димитрова 2002: 135). Позовавайки се на паралели, които са в Сърбия, Кюстендилско, Брезнишко и Чипровско, както и МИ Кресището (от кресище ‘място с крес’) при с. Боголин, Невркопско (още Κρέσνα – Цонев 1910: 516), не става дали е еднакво горещо в посочените места. Най-вероятно е, че на север е по-студено, отколкото в областта между Рупелския и Кресненския пролом, където климатът е преходно-средиземноморски. От друга страна, селото Кресна, което дава името си на с. Гара Пирин, е разположено в планинска част на Северен Пирин, който е най-висок и където се намира втория по големина у нас връх Вихрен. Така че очакваме не голяма жега, каквато има в разположената в ниската част на областта Кресна (Гара Пирин), а сравнително по-хладен микроклимат, който е еднакъв с този на съседното с. Ощава. И двете села отстоят само на няколко км от върховете на Северен Пирин. За сравнение ще посоча, че се усеща разлика в температурите през лятото между гр. Кресна и отстоящото само на 4 км с. Горна Брезница, което също е разположено в ниска котловина на Малешевска планина. Така че тази хипотеза е неиздържана във климатично и лингвогеографско, а навярно и в структурно-семантично отношение (обикновено в топонимията имаме местни имена, образувани от готови апелативи или антропоними с корен жег-, жеж-, жиж-: жижница, Жегов, Жежов).
Всички топоними, които имат корен крес-, са разположени в близост или са в скалисти места. Селото Кресна е съставено от множество махали (около 20 на брой), като голяма част от тях са разположени в м. Ридо, която е на север от днешното село. Повечето махали, са разположени до и всред самите скали на Кресненското дефиле. Най-вероятно е, че населението е населявало по-ниските местности покрай Струма Раец и Габровница (за които се знае, че са били населявани, срв. “Габровци (Габровец) с бележка, че е било място на стар град (eski hisar yeri dir) и има възможност истинското име да е Градовци, а писачът да го е записал грешно като Габровци. Трябва да се търси в пределите на селата Ново село и Брезница, край бреговете на Струма. Обработват го (тимара) селата Брезница и Ново село” – ТДИМН, 121), но турските насилия са принудили жителите да потърсят по-сигурни убежища всред скалистите места на Кресненското дефиле, в които е имало изворчета, каквото е в МИ Сазо, по предание голямо езеро в далечното минало. Ето как е описал кресненската земя пътешественикът Виктор Григорович “Средину опасной страны занимаютъ Чинарли-ганъ в дикой, лύсистой долинύ и высоты Крешны... Отъ Чинарли-гана поднявшись на высоты, проύхалъ я деревню Крешна, дальше мимо, скрытаго въ удолiи, села Сирбино (= Сърбиново, дн. Брежани – Р.С.) при рύкύ Сирбинка” или записите Kršni 1915, Кършна (Клихи) 1893 ‘височини, баири’ на север от Ощавска река (Шейтан дере), и на изток от Струма, т.е. на североизток от водовлива на Шейтан дере в Струма (Viqueshel 1868; Džumaja 1915; Кривошиев 1893; Григорович 1978: 125). Известната полска ономастка Е. Ржетелска-Фелешко отбелязва “Krzesanica = ap. ‘skalisty, stromy szczyt’” ‘скалист, стръмен връх’ (Rzetelska-Feleszko 1978: 102). Този паралел ни позволява да реконструираме изчезнал апелатив *крес със значение ‘остър или островърх камък или скала’, срв. кресиво ‘камък, от който се добива огън чрез удряне с друг камък’> кресити ‘добивам огън чрез триене или удряне на два камъка, два кремъка’> крес ‘огън, жега’, стб. крясъ, срв. срхр. крес ‘пек, жега; увеселителен огън’. От думата крес ‘вид камък, кремък’ са образувани полските думи o-kres ‘област, район, покрайнина’, pod-kreś-l-a-ć ‘подчертавам’, първата с първоначално значение ‘място или район, чиито граници са обозначени с камъни’ (срв. потка като знак за възбрана и граница), а глаголът е бил със значение ‘драскам, правя резки, черти с камък’, срв. семантично и структурно бълг. под-чертавам. Селищното име Кресна е елиптично име от прил. *крес-ьн-а ‘скалиста’< Кресна планина (в няколко източника, срв. при В. Кънчов „На север стои Кресна планина като един висок и широк клон от величествения връх Ел-тепе”, както и Mt. Kresna Dagh 1868 у Viqueshel 1868) = Северен Пирин, който е скалист и с високи върхове за разлика от Южен Пирин, който е нисък и не толкова скалист, но изобилен с мелове.

Из "хлъзгавата" топонимия на Санданско

Глùста = Глистàя = Глистàе = Глùстото, равнинно и наклонено място, в местността са открити останки от поселение СИ 1,5 Кп. – член. или елипт. и субстант. прил. от *Глистая нива по глист ‘глинеста почва, глина’ от *glit- / *glist- ap. ‘wilgotny, gładki, śliski i mokry; влажен, мокър, гладък, хлъзгав’ (*Glistъk- / *Glitьsk-) (Rzetelska-Feleszko, Duma 1996: 280, 302), *gli-t-: Glicko. Z róźnymi formantami urabiano wyrazy od tej bazy gli-, glě-, gl- : gli-na, glěnъ, glьjъ = glej ‘warstwa gleby o zabarwieniu popielatym, gliniasta gleba; вид почва с пепеляв цвят, глинеста почва’, glista, gli-sta..A zatem alternatywne -t- // -st- typu gli-sta // gli-na = gid // gizd upowaźnia do rekonstrukcji wyrazu zachowanego tylko w toponimii: *gli-t- ‘rodzaj gliniastej gleby; вид глинеста почва’ (Rospond 1969: 115), Glistьna в староруски документи от 1136 г. (Borek 1968: 359). Топонимите от типа Глистая, Дабая, Золая са елипт. прил., в които чрез наст. -ая се обарзуват прилагателни имена, които се съгласуват по род със съществителни в ж.р., т.е. *Глистая нива, *Дабая река, *Золая река, срв. Чолаята (Камена, Петричко), Девая (Мечкул, Сенокос, Симитлийско), РечИ Krivaja, Suhaja/ Suvaja, Svilaja (Šimunović 2003: 188, 220), РечИ Криваjа в Босна, във Войводина, няколко хидронима в тази форма в Сърбия и Хърватско (Дуриданов 1963: 185), Космаjа (Pavlović 2003: 215), рус. ВИ Ljuteja, Běleja, Sugakleja, Čakikleja, Manžaleja (балто-славянски контакт) (Udolph 1997: 50), Ãëèñò²øà (Радом.)

Топонимията като визия

PhD Gate

Интегрирана база данни на докторантите в България и дискусионен академичен форум е съвместен проект на Център за академични изследвания София, Асоциация на докторантите в България, и Център за обучение на докторанти при БАН. Организациите, иницииращи проекта, възнамеряват да разработват интегрирана база данни за самите докторанти и виртуален дискусионен форум, да осигуряват на младите учени виртуален достъп до специализирана информация, да създадават news groups и гъвкави mailing lists за българските докторанти в България и чужбина.
Инициатори и партньори:- Център за академични изследвания София (ЦАИ - www.cas.bg) е независима организация с нестопанска цел, която подпомага научните изследвания на най-високо равнище и академичното сътрудничество. Центърът осигурява финансова и институционална подкрепа за докторантски и пост-докторантски изследвания и изследователски програми в областта на хуманитаристиката и социалните науки.
- Асоциация на докторантите в България /АДБ/ е доброволна, неправителствена, политически необвързана, академична организация, регистрирана като сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Основните цели, които АДБ си поставя са опазване и защита на икономическите, социалните и професионални интереси на нейните членове; насърчаване на колегиалността и сътрудничеството между членовете на Асоциацията; осигуряване на достъп и обмен на информация между членовете във връзка с научно-изследователската дейност на докторантите и с оглед защитата на техните интереси; насърчаване на изграждането и поддържането на контакти със сродни научни организации в България и в чужбина. (Устав) (Правила и ред за извършване на дейност в обществена полза от АДБ)(Заявление за членство и контакти с АДБ)
- Центърът за обучение при Българската академия на науките (phd.cl.bas.bg) ръководи и организира обучението в образователната и научна степен “доктор” и създава нови образователни програми за докторантите във всичките осем научни направления на БАН.

http://www.phdgate.net/

Щатски стипендии за специализации

Andrew W. MellonEast-Central European Research Fellows

The program of fellowships enables Bulgarian, Czech, Estonian, Hungarian, Latvian, Lithuanian, Polish, Romanian and Slovak scholars in the humanities and allied social sciences to carry out research at institutes of advanced study in other countries. Each cycle will fund short-term residencies for up to three Mellon Research Fellows at each of the seventeen designated institutes in Austria, England, France, Germany, Greece, India, Israel, Italy, Jordan, the Netherlands, Norway, Scotland, Spain, Turkey, and Yemen.
The fellowships are intended to serve younger scholars who have already obtained a Ph.D. or have equivalent experience and who wish to undertake a specific research project at one of the participating institutes. Each institute will issue its own announcement and will handle all matters concerning application and selection. Bulgarian, Czech, Estonian, Hungarian, Latvian, Lithuanian, Polish, Romanian and Slovak scholars who wish to apply should contact the participating institute directly for an application.
This initiative is coordinated by The Council of American Overseas Research Centers and funded by the Andrew W. Mellon Foundation.
http://www.caorc.org/programs/mellon.htm